Българинът-инвеститор от Банка в Имот
http://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/ganio-investitor-ot-banka-v-imot
Почти нулевите лихви по депозитите така и не отучиха българския "инвеститор" да тича до банката с всеки спестен лев. По данни на БНБ към края на юни депозитите на домакинства са 49 млрд. лв. (47.5% от БВП), което е със 7% повече спрямо същия месец на 2017 година. Месечният ръст спрямо май 2018 г. е близък до годишния - 6.5 процента.
За чистата загуба от влога писахме неколкократно, но българинът никога не се е славил със склонността си да търси алтернативни варианти, за да увеличи парите си.
Прости сметки показват, че инфлация от 3% годишно (тази година вероятно ще е по-висока) ще изяде половината от покупателната способност на спестяванията за около 20 години.
Но финансовите експерти са единодушни, че поне 10-20% от месечните доходи трябва да бъдат спестявани. Друг въпрос е в какво.
Когато парите в депозита обаче понабъбнат, българинът се замисля как да ги умножи. По-точно - как да ги увековечи, като ги превърне в имот. Когато тази идея узрее в закупуване на имот с инвестиционна цел, трябва да се знае, че очакваната доходност съвсем не е за пренебрегване.
Все пак добре е да има здрав разум и в тази уж сигурна инвестиция. Най-изгодно по принцип е да се купи жилище във ваканционен комплекс. Максимум 7% може да стигне годишната доходност от ваканционен имот в България в момента, показа телефонна анкета на в. "БАНКЕРЪ" Това е максималният процент, но има редица условия той да бъде достигнат. Едно от тях е имотът, намиращ се във ваканционен комплекс по морето или в планината, да се управлява професионално, т.е. от фирма, специализирана в този тип услуги. Другото е да става въпрос за курорт, който все пак работи целогодишно, тъй като, ако е сезонен и няма клиенти извън активния сезон, такава доходност трудно би била постигната. Най-важното обаче е комплексът, в който се намира ваканционният имот, да предлага достатъчно услуги и дори развлечения, а това също не е постигнато навсякъде.
В момента таксите за управление на имота са 500 евро годишно и не са променяни от две-три години.
Средният размер на инвестицията във ваканционен имот в момента е 50-60 хил. евро в затворени комплекси и 30-40 хил. евро в градчета като Поморие, Созопол и др. Тази цена се отнася за жилища от 60 кв. с една спалня.
Ако купим апартамент в столицата и го дадем под наем, можем да очакваме годишна възвръщаемост в рамките между 3 и 6 процента. Това обаче важи, ако имотът е закупен със собствени пари. Ако това е станало чрез заем от банка, то в такъв случай първоначално сметката ще е на нула, но в дългосрочен план ще има печалба.
Ганьо инвеститор не припознава "БФБ-София" като уютно място за свое вложение. Слабостта на фондовия пазар у нас е известна и постоянно е обект на коментари. Така че едва ли някой ще се учуди, че индексът на сините чипове - SOFIX, приключи осемте месеца на тази година със загуба от 7.59% - и се свлече до 632.77 пункта. Това означава, че ако сте вложили 1000 лв. в индекса на сините чипове на "БФБ-София" в края на март тази сума е намаляла със 75.90 лева.
И понеже "волните индивидуални изпълнения" през брокер на фондовата борса са почти напълно непознати за българина, той, доколкото проявява интерес към акции, индекси и облигации, се ориентира към взаимните фондове. Проучване на в. "БАНКЕРЪ" показва, че само 28 от анализираните 124 колективни инвестиционни схеми у нас (в сайта на Българската асоциация на управляващите дружества) отчитат по-голяма загуба от най-стария борсов индекс. А това означава, че колективните инвестиционни схеми пазят потенциала си да бъдат добра алтернатива за вложение, когато фондовият пазар губи, прогнозират повечето от анализаторите. Случилото се обаче е логично. Индексът просто "следи" представянето на петнадесет компании, докато един договорен фонд може да влага парите си в различни инструменти. Така може да "обира" печалбите от някои от тях, с които да компенсира загубата от други.
Три от колективните схеми "бият" доходността на SOFIX, като постигат печалба между 12 и 13 процента. Взаимните фондове в България продължават да увеличават обема на управляваните от тях средства, макар и със забавящ темп. Към средата на 2018 г. клиентите са им поверили вече 3.76 млрд. лв., което представлява ръст от 21% на годишна база. За сравнение, в средата на 2017 г. годишното увеличение на активите обаче беше близо 40 на сто.
Инвестициите на домакинствата в депозитите са над 55 пъти повече от тези във взаимни фондове (886 млн. лв.).
Според друга сметка само 1 от 50, или под 2%, от българските домакинства инвестират във фондове. За разлика от нас, в Европа този показател е над 10 процента. На първо място пък се нарежда САЩ, където над 45% от домакинствата инвестират в подобен тип продукти. Просто казано, инвестиционният фонд представлява колективно влагане на свободни средства на клиентите.
Българинът мисли за пенсията си като за нещо далечно и независещо от него. Държавата дано да се погрижи! Малко хора си дават сметка, че могат хем да гарантират старините си, хем да умножат спестените си пари. При това те могат да изтеглят цялата или част от сумата по личната си партида във всеки момент. А този вид инвестиционни схеми - доброволните пенсионни фондове, показват забележителни резултати. За миналата година номинална доходност на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване е повече от добра: ДПФ "ДСК-Родина" - 9.56%, ДПФ "Доверие" - 8.73%, ДПФ "Съгласие" - 8.47%, ДПФ "Пенсионно-осигурителен институт" - 8.50 процента. Всички фондове в тази група отчитат положителна доходност.
Безспорен хит в последно време са финтех компаниите, които обещават до 15% доходност. Вече почти две години у нас оперират няколко инвестиционни платформи от този вид. Базирана в Естония компания предлага на инвеститорите да закупуват части от кредити, качени на платформата от лицензирани небанкови финансови институции. Възвръщаемостта на кредитите, които са качени в момента на сайта на фирмата, може да достигне до 15% - в зависимост от рисковия им клас. Интерес да инвестират по подобен начин проявяват главно млади хора със спестявания и с висше образование - 95% от тях са мъже със среден и над средния доход. Начин за привличане на клиенти на платформата е, че кредитите са със 100% buy-back гаранция, което означава, че небанковата финансова институция ще възстанови 100% от инвестициите на потребителя във всеки кредит, който не се обслужва за повече от 60 дни, твърдят естонците. За малко повече от година чрез платформата са инвестирани близо 9 млн. евро от потребители от 76 държави от цял свят.
Друга известна платформа пък предлага на клиентите си да купуват части от много кредити, отпуснати на търсещите средства. От компанията твърдят, че подбират само кредитонадеждните кандидати. Веднъж одобрен, кредитът се финансира със средства на компанията и незабавно се публикува на пазара. Статистиката на компанията показва, че средната годишна доходност е близка до 7 процента.
Важно е инвеститорите да знаят, че средствата, инвестирани през платформите, не са депозити и поради това не са гарантирани от закона, нито е гарантирана тяхната доходност. Дейността на платформите не се регулира от законодателството, засягащо инвестиционните посредници.
Вместо обобщениe ето какви са резултатите от неотдавнашно проучване на финансовия портал moitepari.bg. Според изследването най-новата инвестиционна възможност - Р2Р кредитирането (Peer to Peer lending), все още остава непозната за широката общественост у нас. На нея се доверяват едва 3% от анкетираните.
Изследването сочи, че 60% от българите опитват да спестяват, като 37% заделят някаква сума всеки месец, а 23% се стараят да правят това винаги, когато могат. И докато за половината (52%) от спестовните представители на обществото банковият депозит е формата за съхранение на свободните средства, 17% влагат парите си в доброволен пенсионен фонд, а 15% в спестовна застраховка.
Общо 64% от хората със спестявания търсят някаква форма на инвестиция. Най-популярно и предпочитано от 30% от запитаните е вложението в недвижим имот, бил той жилище или земеделска земя. С 13% разпространение е вложението във взаимен фонд или друга форма на колективно инвестиране, докато вложенията във валута и финансови инструменти като акции и облигации са практика на 8% от запитаните.
